Когато си млад и безгрижен, условията ти на живот не са толкова важни. Често можете да сменяте квартири и да не се притеснявате изобщо. Но когато имате деца, намирането на място за живеене се превръща в истински проблем.
Когато имате семейство, не искате да си помисляте за факта, че може да бъдете помолени да се изнесете. И тогава започвате да търсите варианти. За да осигури жилище на семейството си, героинята от нашата история погази гордостта си и се обърна към родителите си за помощ.
Със съпруга ми живеем на квартира от 10 години, но нямаме голям късмет. Преместихме се 4 пъти през последните три години. Един собственик реши да продаде апартамента, друг ни каза, че съседите се оплакват от шума, така че трябва да се изнесем.
Намирането на място за живеене е кошмар всеки път. Просто казвате на собственика, че имате три деца и той се изпарява и не отговаря на обажданията. Обикновено подходящите варианти не са евтини. След последното преместване практически не ни останаха пари. Един месец бяхме само на макарони.
В същото време родителите ми имат два празни апартамента. Те никога не са ми помагали, въпреки че аз съм единствената им дъщеря. Баща ми казва, че трябва да постигна всичко сама. Въпреки че самите те са наследили тези апартаменти. Наскоро разбрах, че са празни. Мама каза, че не искат да съсипват ремонта, който наскоро са направили.
След последното преместване реших да поговоря с майка ми. Отидох при нея, когато баща ми не беше у дома. Директно я попитах дали можем да се нанесем в един от апартаментите.
Молбата ми я изненада много, но тя ме изслуша докрай. И тогава тя просто каза: “Не, не можете да се нанесете.” Без аргументи, без обяснение, просто не и това е всичко. Обясних й, че ни е трудно, а апартаментите все още са празни. Но нейният отговор беше: „Сами сте си виновни, не беше необходимо да раждаш толкова много деца“.
Баща ми казва, че първо било необходимо да спестим средства за жилище, а след това да раждам деца. Майка ми все повтаря, че едно е достатъчно. И всичките ми обяснения, че винаги сме искали голямо семейство, и факта, че родих първото си дете на 28, не ги интересува.
Разбирам всичко, но не мога да разбера защо не искат да ни помогнат? Не съм непозната и изобщо не съм прахосница. Опитвам се да работя, спестявайки всяка стотинка. И не казвам, че родителите винаги и във всичко трябва да помагат на децата си, но поне веднъж биха могли да ме подкрепят в трудна ситуация. Не знам какво да правя и какво да кажа, нямам повече сили.
Източник: Fun.9999999views.com
