Точно преди две години в редакцията на Свободна Европа пристигна писмо от ДАНС. Поискаха текст и видео от публикувани интервюта с Бойко Рашков. Любезното писмо молеше да побързаме заради „кратките срокове“ в постановлението на прокуратурата за извършване на проверка. Така и направихме.
Две години по-късно Бойко Рашков е вицепремиер и министър на вътрешните работи в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев. Силовият вицепремиер поиска и получи уволнението на ключови фигури, сред които и председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Димитър Георгиев и един от заместниците му, Недялко Недялков.
Те не му останаха длъжни. Първо Георгиев обяви в деня на смяната си с Пламен Тончев, че Рашков е с отнет достъп до класифицирана информация от 2019 г. Няколко дни по-късно Недялков допълни, че достъпът на Рашков до класифицирана информация е бил отнет заради „разгласяване на такива данни“.
Бойко Рашков получава автоматично достъп до класифицирана информация, както и всеки министър. Освен това, през 2019 г. – когато е отнет достъпът му – той не заема никаква публична длъжност и остава неясно защо изобщо е имал такъв достъп.
Наистина ли става въпрос за разгласяване на държавна тайна или в дъното стои съвсем различен сюжет?
Но дали онова писмо, с което започнахме, не е ключът към разкриването на тази история? И наистина ли става въпрос за разгласяване на държавна тайна от Рашков или в дъното стои съвсем различен сюжет?
Димитър Георгиев и Недялко Недялков не пожелаха да разкрият конкретни подробности. Преди няколко дни Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) потвърди пред медиите, че достъпът на Рашков действително е бил отнет на 23 април 2019 г., но не съобщи на какво законово основание.
Само два месеца преди това да се случи обаче, Рашков дава две интервюта пред Свободна Европа, в които коментира множество данни за незаконно използване на специални разузнавателни средства (СРС), включително и по случаи, добили широка публичност преди това.
Малко по-късно ДАНС проявява интерес точно към тези интервюта заради образувана прокурорска проверка. Оттогава насам обаче липсва публична информация дали тази проверка е довела до образуване на разследване и повдигане на обвинение. А разгласяването на държавна тайна – за каквото намеква Недялков – е тежко престъпление и може да бъде установено само от съда с влязла в сила присъда. Такова нещо не се е случило.
Нито прокуратурата, нито ДАНС, нито ДКСИ реагират на изпратените им въпроси по случая. Потърсен от Свободна Европа, Бойко Рашков също се въздържа от коментар по темата „на този етап“.
В следващите редове подреждаме датите и събитията.
„Полъх от 1948 г.“
На 20 януари 2019 г. Свободна Европа публикува статия, в която се съобщава, че издателят на в. „Сега“ и собственик на „Овергаз“ Сашо Дончев е бил обект на СРС, като използването им е било обосновано с текст от Наказателния кодекс (НК), който датира от ерата на сталинисткото правораздаване.
Става въпрос за т.нар. вредителство срещу икономиката, регламентирано в член 107, чиято последна редакция в НК е от 1968 г. Не е известно българският съд някога изобщо да е разглеждал дело, образувано по този текст.
Сюжетът с подслушването стана известен покрай скандала „ЦУМ-гейт“, когато Дончев публично заяви, че е бил повикан на среща с бившия главен прокурор Сотир Цацаров и на нея той е дал на Дончев да разбере, че комуникациите му се следят от службите.
В статията на Свободна Европа бяха публикувани и извадки от видеоинтервю с Бойко Рашков, в които той разказва за случай на използвани СРС по „екзотичен текст“ от НК, който обаче Националното бюро за контрол на СРС не е успяло да провери – причината е отказ на ДАНС да съдейства. Рашков оглавяваше Бюрото до края на 2018 г.
„Става дума за един български гражданин. Дали се казва Сашо Дончев, или се казва по друг начин, с друго име, това не е най-същественото. Най-същественото е, че един държавен орган на практика е лишен от възможността да охранява, да защитава правата на граждани, които са ограничени с незаконно използване на СРС“, казва тогава Рашков пред Свободна Европа.
Половин месец по-късно, на 4 февруари, Свободна Европа публикува нова статия, в която бившият председател на Националното бюро за контрол на СРС отново дава интервю. Този път темата е варненският съдия Светлозар Георгиев, който е бил поставен под тотален контрол от ДАНС заради съмнения, че ще получи подкуп от Веселин Марешки.
Такива доказателства така и не са открити, но магистратът е принуден да си направи отвод по делото, след което подава молба за проверка дали е бил обект на незаконно подслушване.
„Наказателното дело беше приключено по отношение на този магистрат. Естествено, че той беше видял използването на СРС в материалите по делото спрямо него. Искаше от нас да извършим проверка и да получи отговор дали прилагането е било законосъобразно“, разказва Рашков с уточнението, че тази проверка така и не приключва с конкретен резултат.
В рамките на това свое интервю той отново казва, че неведнъж е призовавал правителството, парламента и прокуратурата към намиране на решение на проблема с нежеланието на ДАНС да предоставя материали за СРС на проверяващите от Бюрото. Изказванията му обаче са неглижирани както от бившите управляващи от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, така и от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Мерки така и не са взети.
Коментираните от Рашков институции не реагират по никакъв начин след публикуването на двете му интервюта в началото на 2019 г.
В края на май същата година обаче Свободна Европа получава писмо от ДАНС, с което зам.-председателят Николай Ненков моли на агенцията да бъдат предоставени въпросните две статии на хартиен носител, както и излъчените видеокадри с Рашков – на дигителен носител.
Като основание за това искане е посочена прокурорска преписка, образувана по-рано през 2019 г. в Софийската градска прокуратура (СГП). При проверка на нейния номер в електронната деловодна система в сайта на държавното обвинение, обаче не излиза резултат. Това може да се обясни по два начина: въпросната преписка е засекретена или данни за нея не са качени в системата по някаква друга причина.
Свободна Европа отправи няколко запитвани до компетентните в случая институции – прокуратурата, ДАНС и ДКСИ. Попитахме държавното обвинения на какъв етап се намира въпросната проверка на СГП, разполага ли прокуратурата с доказателства, които да уличават Рашков в разгласяване на държавна тайна, както и дали има образувано такова дело.
Попитахме ДАНС дали проверката, по която агенцията поиска двете интервюта на Рашков, има отношение към отнетия му в края на април 2019 г. секретен достъп. Попитахме и дали агенцията е предавала на прокуратурата доказателства за разгласяване на държавна тайна от Рашков с мнение срещу него да бъде образувано разследване.
В запитването до ДКСИ поискахме информация на какво основание е бил отнет секретният достъп на Рашков преди две години, както и на какво основание той е продължавал да има такъв – цели 4 месеца, след като вече не е заемал пост, който предполага работа със секретни материали.
До редакционното приключване на статията не получихме отговори от нито една от трите институции.
Източник: SvobodnaEvropa.bg / Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
