Юристи: Блокадите с палатки са законни, МВР трябва да пази протестиращите

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
И ВСИЧКИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
ПРАВНАТА КОМИСИЯ ПРИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
КМЕТОВЕТЕ НА ОБЩИНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ

ДО
ВСИЧКИ ОБЛАСТНИ АДМИНИСТРАЦИИ

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ
НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КПКОНПИ)

О Т В О Р Е Н О П И С М О

Относно: Последователните публични твърдения от страна на висши държавни и общински служители за незаконосъобразност на действащите пътни блокади на територията на страната, бездействието на отговорните държавни органи в изпълнението на техните задължения във връзка с гарантиране на свободата на събранията, както и насилственото премахване на тези блокади от страна на органите на Министерството на вътрешните работи

Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми дами и господа председатели на парламентарни групи,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми дами и господа членове на правната комисия на Народното събрание на Република България,
Уважаеми дами и господа членове на Министерския съвет на Република България,
Уважаеми дами и господа кметове на общини,
Уважаеми дами и господа членове на общинските съвети,
Уважаеми дами и господа областни управители,

Във връзка със зачестилите неверни публични изявления на висши държавни и общински служители за незаконосъобразност на действащите пътни блокади на територията на страната, водещи до поляризация на общественото мнение, последователното бездействие на отговорните държавни органи при изпълнението на техните задължения във връзка с гарантиране на свободата на събранията, както и насилственото премахване на тези блокади от страна на органите на Министерството на вътрешните работи в някои от градовете на територията на Република България, Ви уведомяваме следното:

Ненасилствените действия, осъществявани по време на събрание, попадат в обхвата на чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека, който гарантира свободата на събранията. Същото се отнася и до пътните блокади, както и другите физически актове, целенасочено възпрепятстващи пътното движение и обичайния ход на обществения живот (в този смисъл, решенията Барако срещу Франция и Лукас срещу Великобритания). В това отношение, практиката на Европейския съд по правата на човека – задължителна за приложение от всеки един български държавен орган, е категорична, че организирането на демонстрации чрез протести играе съществена роля в политическата история на Европейските държави, поради което последните имат позитивното задължение не само да толерират такива действия, но и да защитават това право от насилствени безредици чрез контрадемонстрации (в този смисъл решенията Асоциация „Лекари за живота срещу Австрия, Обединена македонска организация „Илинден“ и Иванов срещу България, Баранкевич срещу Русия и др.). Упражняването на тази свобода под формата на пътни блокади са провеждани в Турция, Унгария, Литва, Франция, Русия, Германия, Великобритания и др., като крайна форма на протест срещу правителствата, които последователно са отказвали да изпълняват исканията на своя суверен.

Свободата на събранията е една от основите на демократичното общество. За да се направи правилна преценка дали ограничение може да бъде приложено, напр. чрез премахване на установени пътни блокади, е необходимо да се приложат общите критерии, а именно „необходимо ли е в едно демократично общество“, преследва ли законна цел, отговаря ли на „належаща социална потребност“, пропорционално ли е то по отношение на изпълнението на законната цел (дали съществува по – лека мярка), както и дали причините за налагане на ограничението, които могат да го оправдаят са „уместни и достатъчни“ (в този смисъл решенията Фрумкин срещу Русия, Костър срещу Обединеното кралство, Ашугян срещу Армения и много други). Това означава, че всяко твърдение за незаконосъобразност на пътни блокади, осъществявани под формата на протест, както и всяко тяхно премахване, следва да бъде обосновано според горните принципи. Следва да се има предвид, че осъществяването на арести, повдигане на обвинения или осъждания на протестиращи за „нарушаване на обществения ред“, поради участие в мирно осъществени пътни блокади, във всички случаи ще представлява нерегламентирана намеса в свободата на събранията (в този смисъл решението Кудревичиус и други срещу Литва).

При приложението на установените международни стандарти за преценка на законосъобразността на конкретна „седяща стачка“ и потенциалната законосъобразност на осъществена или предстояща държавна намеса чрез разпръскването ѝ, може да се достигне до извода, че гражданските блокади на възлови кръстовища представляват законосъобразна форма на упражняване на свободата на събранията, независимо дали е налице разрешение или уведомление за тях (в този смисъл решението Оя Атаман срещу Турция).

Това е така, първо, поради факта, че при тези блокади не се използва физическо насилие от страна на протестиращите. Също така, те не водят до сериозно прекъсване нито на обикновения живот, нито на дейностите, законно извършвани от другите в степен, която да е по – сериозна от степента, която възниква при нормалното упражняване на тази свобода, тъй като те са разположени в градски условия с добри възможности за кратки обходни маршрути, както и при осигурена възможност за допускане на автомобили със специален режим. Всъщност, блокадите създават такива затруднения, каквито създава обикновен ремонт на пътя.

Също така, в случая не може да се говори, че общественият интерес надвишава интереса на протестиращите, именно поради факта, че не се създават по – големи от обикновените затруднения при упражняване на свободата на събранията. Освен това, съществува по – лека мярка, от налагане на ограничение на тази свобода, благодарение на която може да се постигне правилен баланс между обществения интерес и интереса на протестиращите. Тази по – лека мярка се състои в правилна реорганизация на движението около блокадите, която в градски условия е напълно възможна и може да доведе до кратки отклонения и обходи. В допълнение и за максимално намаляване на последиците от подобна реорганизация, подходяща мярка е установяване на постоянно регулиране на движението от страна на секторите „Пътна полиция“ към Министерството на вътрешните работи.

Поради това, изключително обезпокоителни са опитите за налагане на разделение в обществото, изразени чрез многобройните публични изказвания от висши представители на местната и държавна администрация, сочещи незаконосъобразност на протестите, които не са придружени нито със солидни аргументи, нито с действия, насочени към изпълнение на позитивните задължения, възложени на държавите при намиране на баланса между възможността за упражняване на свободата на събранията и нормалното упражняване на правата на другите членове на обществото, които не участват в тях.

С оглед гореизложеното, призоваваме за стриктно спазване на правовия ред, преустановяване на неверните публични твърдения от страна на висши представители на властта за незаконосъобразност на пътните блокади, водещи до недопустима поляризация на общественото мнение, както и за изпълнение на позитивните задължения, които страната ни е поела пред международната общност за гарантиране на фактическата възможност за упражняване на свободата на събранията чрез осигуряване на защита срещу насилствени безредици, причинени от единични или масови контрапротести, адекватна реорганизация на пътното движение, в т.ч. и на градския транспорт, както и регулиране на автомобилния трафик от страна на отговорните служби на Министерството на вътрешните работи.

1. Силвия Петкова, адвокат към Софийската адвокатска колегия, експерт в областта на наказателното право и правата на човека;

2. Михаил Екимджиев, адвокат към Пловдивската адвокатска колегия и председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, експерт в областта на правата на човека;

3. Боримир Цанов, адвокат към Софийската адвокатска колегия;

4. Минчо Спасов, адвокат към Софийската адвокатска колегия;

5. Велислав Величков, адвокат към Софийската адвокатска колегия и председател на Инициатива „Правосъдие за всеки“;

6. Доц. д-р Христо Христев, адвокат към Софийската адвокатска колегия и преподавател по право на Европейския съюз към катедра „Международно право и международни отношения“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“;

7. Гюлсевер Сали, докторант по право на Европейския съюз към катедра „Международно право и международни отношения“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.