Защо не е пратила сигналите до прокуратурата, а до служебните министри
“Тази сутрин изпратихме всички сигнали до служебните министри и очакваме работата по изясняване на това как са харчени парите на българските данъкопллатци да продължи с максимална ангажираност”.
Това заяви съпредседателят на “Изправи се! Мутри вън” Мая Манолова вчера, 11 май, в импровизирана пресконференция на улицата.
Ето това изречение много ми напомня за един велик роман на Джек Лондон “Белю Пушилката”. И не заради сюжета на романа, а заради заглавието. Защо ли – а защо Манолова не е пратила сигналите до прокуратурата? Доколкото знам, служебните министри не могат да търсят наказателна отговорност – никой извън прокуратурата не може! Тогава защо Манолова не говори с такъв апломб как е сезирала прокуратурата?
Оправданието, че Иван Гешев още е главен прокурор не работи! Тук става въпрос за институционална работа. Ако няма сезиране на прокуратурата, то няма как да ѝ се търси отговорност за несвършена работа. Държавното обвинение вече каза, че проверява, обаче след като председателят на Комисията по ревизията не се хвали, че е дала сигналите и документи – защото документи по време на изслушванията не видяхме, тогава?
Има една вечна максима при всеки такъв случай, всеки такъв скандал, всяка такава тема – всичко ново е добре забравено старо. Комисията “Манолова” изобщо не е първата такава комисия, създавана в България. Нека си припомним само тези, които се появиха откакто Бойко Борисов влезе в най-голямата политика т.е. стана премиер.
Когато дойде на власт Борисов, в парламента се роди комисия с председател Стоян Мавродиев. Да, онзи Мавродиев! И по подобен на комисията “Манолова” тертип, тази комисия трябваше да установи как са похарчени 4 млрд. лева от Тройната коалиция. Цяла “бяла книга” се роди от работата на тази комисия – а тя продължи кажи-речи година. След това прокуратурата, водена от Борис Велчев, тръгна да разследва 150 договора на 13 министерства и … нищо! Нищо, защото самата прокуратура и съдебна система не са реформирани така, че да работят истински – ситуацията е същата сега, но тогава никой не каза, че царят е гол (не Симеон Сакскобургготски, да не се обиди – за емблематичната поучителна приказка говоря, макар че то тази поука не е само за прокуратурата). Та сега Манолова като не тръби както можеш, че е дала сигнал в прокуратурата, а почва първо със служебните министри, дали не си подготвя политическата почва за помпане на рейтинг? Гадна и неблагодарна работа е истински да се бориш за реформа в прокуратурата и Манолова добре го знае.
След Мавродиев на цената беше Яне Янев. Подхвана той корупцията по високите етажи на властта – разследваше заедно с хора като Христо Бисеров (който не помни за него, да си спомни). С една дума – не влезе нито един министър в затвора, с ефективна присъда. Такива влизания като на Нено Димов не са затвор – арест е това и е връх на безсилието на системата, когато някой седи в ареста месеци наред – значи системата не може да докаже бързо вина/невинност.
След Яне Янев – пак комисия, за “Белене”. Резултатът – платихме едни 620 000 000 евро с лихвите. И не ги плати някой политик или по-точно казано политици, защото в този гьол добре поплуваха и разквакаха много политически жаби, някои и до днес квакат.
Комисия и за КТБ имаше. Делото в съда още тече, но там го няма Делян Пеевски, за който се шумеше най-много наравно с Цветан Василев.
Защо ги пиша всички тези неща? Не, не е защото от нито една от тези комисии не сме видели резултат. И да, под резултат имам някой, даже някои, облечени в раирани пижами. Казвам и го защото след като има такава комисия, кариерата на някои хора претърпя развитие. Стоян Мавродиев пое КФН, после ББР. Яне Янев партия си направи, а през 2017-та година и съветник на Бойко Борисов стана в политическия му кабинет. А Мая Манолова … е тя е по-гласовита и от Янев, да не говорим за Мавродиев. Беше гласът на управлението на Орешарски, после стана народният глас – омбудсман, па макар и да разправя как Борисов и ГЕРБ нямали нищо общо с тази работа Така че да видим все пак този глас коя октава ще вземе в политическата песен – дано е в резонанс с обществения интерес. Пък вие, уважаеми читатели, сами избирате дали да довършите приказката “дано, ….”
Автор: Ивайло Ачев / Actualno
