Като общо правило Велика събота се счита за ден на доброта, прошка и помирение. Ако сте обидили някого, тогава на този ден можете да поискате прошка. Въпреки че денят е радостен, той също е малко тъжен, защото времето за чудото на възкресението още не е дошло. Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери.
Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
И затова на Велика събота е нежелателно: да уреждате всякакви забавления, да присъствате на партита, да пеете, да танцувате, да организирате някакви тържества (сватба, рожден ден и т.н.), да се отдадете на плътски удоволствия. В тази връзка съботният ден се нарича още тих ден – вярващите наистина е по-добре да се въздържат от светския шум. Също така е по-добре да се откажете от работата в градината, лова и риболова.
В такъв ден можете да четете Библията, да участвате в молитви, да правите добри дела и да помагате на нуждаещите се. Тук можете да се съсредоточите върху вътрешния си глас. Може би някой отдавна се нуждае от вашето внимание – тогава трябва да посетите човека и да му помогнете, доколкото е възможно. Няма да е излишно да поискате прошка и сами да простите на другите хора. В крайна сметка, правейки и най-малките неща, ние наистина променяме света към по-добро и го изпълваме с радост.
Източник: zajenata
