Рок, мотор и попупилзъм“, „Българският Бепе Грило“ и „Новият шериф на града“ – под такива заглавия западни издания опитват да обяснят на читателите си кой е Слави Трифонов, лидерът на втората парламентарна сила след изборите.
В Русия, където интересът към българските избори беше забележително по-малък, също пишат, че „Правителството на България може да бъде оглавено от шоумен“. Московският „Независимая газета“ представя страната като проядена от корупция и тотално залята от популизъм и посочва, че Трифонов не е първият, превърнал медийната си популярност в политически капитал, „но за разлика от други фигури като Доналд Тръмп и Владимир Зеленски, винаги е бил с политическа позиция“.
Единствена в англоезичната платформа за журналисти от Балканите bne IntelliNews се повдига въпросът, че Трифонов трябва да даде отговори за предполагаемите си връзки с „Мултигруп“. Мнозина се опасяват, че на България ѝ е предстои още от същото, което се случи досега, а двамата с Борисов са мъже с голямо его, не говорят с медиите и взимат решенията в партиите си без дебати, пише изданието.
На практика всички информационни агенции и и издания не разказват нищо за партийна платформа на „Има такъв народ“ и възгледите на Трифонов и продължават да развиват тезите си защо и на кого се харесва той.
В дните преди вота „Нойе цюрихер цайтунг“ написа, че той е „мегафон на недоволните“. В статията, цитирана от „Дойче веле“ се припомня появата на Трифонов на мотоциклет пред многохилядната публика на стадиона преди пет години:
„Непрекъснато надува газта, а моторът реве. Застаряващият мъж прилича на тийнейджър, който се опитва да привлече внимание насред село.“
Хиляди хора го смятат за спасител, защото той ги измъква от всекидневието и ги отвежда в друг свят, пише вестникът. „Особено хората от провинцията харесват „Слави“ (както го наричат навсякъде), понеже той им предлага тъкмо онези обяснения за окаяното им положение, в които вярват и те самите.
Той им говори за липсващите левчета в портмонето, за усещането, че в тази най-бедна страна от ЕС нямат шанс да се измъкнат от село и да направят професионална кариера. За чувството, че всичко се направлява от една мафия в държавата, и че на никого не може да се вярва,“ четем още в анализа на цюрихското издание. Вестникът пише, че Трифонов призовава към съпротива българите, които се чувстват безпомощни и не виждат никаква перспектива. В края на статията четем: „Изявите на Слави са вентил за гнева на хората. А за неговите фенове това е достатъчно.“
Холандският вестник De Standaard припомни през тази седмица, че Трифонов от 90-те години насам се подиграва с управляващите и е заявил политическите си амбиции още през 2017 г., макар да е основал партията си едва през 2019 г. (бел.ред. – „Има такъв народ“ е основана през февруари 2020 г. след отказа на съда да регистрира партия „Няма такава държава“). Той умело сърфира по вълната на протестите от миналото лято с говоренето си срещу системата и елитите в страната, продължава изданието.
„Трифонов направи кампания без нито един плакат или реклама. Нито той, нито членовете на партията му – подбрани все едно ще играят в телевизия – даде интервю или участва в дебати в традиионните медии и комуникираха единствено през телевизионния му канал или социалните мрежи.“
De Standaard прави паралел с италианския комик Бепе Грило, основал през 2009 г. антисистемното и популистко с ляв уклон движение „Пет звезди“, след като придоби известност именно в телевизията. „Трифонов редовно се нахвърля не само върху истеблишмънта, но и срещу традиционните медии, които смята за придворни слуги на управляващите. „Знам го, защото съм работил в тях години наред“, казва той.“
Вестникът завършва с неизвестността какво по-точно смята да прави Трифонов. „Той не разкрива картите си, а след победата само благодари на избирателите си във „Фейсбук“ с думите „Днес вие сте победителите! Вие взехте властта и промяната е неизбежна“.
В италианския „Ла Република“ Слави Трифонов е описан като „певец, известен с това, че осъжда – макар и с нотка на безразличие – корупията в песните си, телевизионна звезда с най-популярното токшоу, трошил телевизори с брадва на площада, защото символизирали информационната власт на управлявщите“.
Андреа Таркини пише още, че Трифонов е „заклет враг на корупцията и елита, патриот с лек националистически отенък, но никога не е враждебен към малцинствата“. Авторът сащо го нарича „Бепе Грило в балкански сос“ и казва, че са без отговори въпросите накъде действително иска да поведе страната и с кого ще управлява. „Разликата между мен и Грило или Тръмп е, че аз искам да дам на хората по-добър живот, не да управлявам“, цитира думите му „Ла Република“. Политика в името на обикновените хора, жертви на олигарсите, е лайтмотив на програмата му и послание, което той разпространява с песните си, допълва изданието.
„Сега е негов ред да се появи като следващият „спасител“ и с него всичко е възможно – правителство от технократи, сделка лично с Борисов – защото дали и какви граници си е поставил, никой не знае.“
Българи, с които е разговарял Таркини, напомнят, че Трифонов отдавна има някакъв политически образ в обществото, но винаги е бил прекалено общ в идеите си за икономическа, вътрешна и международна политика, както и че наистина е способен да оправи проблемите на страната. „Той е типичен антикорупционен популист от Източна Европа – непредвидим и измъкващ се от лесни определения“, казва Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“. „Създал си е образ на много гневен член на средната класа, искащ да се чуе гласът на всички разочаровани като него.“
„Франс прес“ посочва, че Трифонов се е възползвал от протестното движение на 2020 г. без да участва в него. Мира Радева казва за агенцията, че той е водил кампанията си изключително от студиото на собствената си телевизия, насочена предимно към апоитизираните млади хора на възраст 18-30 години, както и че е спечелил значителна част от гласувалите в чужбина. Това е публикувано и на сайтовете на френски телевизии и белгийски издания.
Радио „Франс ентернасионал“ използва части от този репортаж на АФП и допълва:
„Фолк поп певец, телевизионен водещ, комик, Слави Трифонов добавя още една нова роля в биографията си – на политик без никакъв опит, но способен да повлияе върху формирането на новото правителство“.
Испанският вестник „АВС“ също напомня, че популярността на Трифонов се дължи на десетгодишното му присъствие с шоу в най-популярната телевизия, както и на хитър трик в последния момент – концерт с патриотичен тон и национални знамена по празните седалки в залата.
Руснаците получават вероятно най-деформираната картина за случващото се в България.
ТАСС, например, води обширен разговор с Боян Чуков, представен като „авторитетен български политолог и експерт“, но няма и дума, че в последния момент преди изборите той напусна редиците на БСП, за да стане кандидат за депутат от листата на ВМРО. Известен като щатен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност от 1980 г. под псевдоним „Галицин“, Чуков говореше в предизборните си прояви срещу европейските ценности, нападаше „либерализма“ и зае националистическа позиция.
Сега пред ТАСС неуспелият кандидат-депутат обяснява, че „на тези избори българският народ изгуби инстинкта си за самосъхранение, в резултат на което парламентът се превърна в разпиляна купчина като от конструктор LEGO и няма човек, който да може акуратно да го сглоби в работеща машиа, в инструмент за вътрешна и външна политика, инструмент за икономическо развитие на страната“. За Слави Трифонов той казва:
„на тези избори българският народ гласува не за шоумен, а именно против статуквото, а за партията му нищо не се знае и е трудно да се прогнозира какво би правила, ако получи властта – в ръководството ѝ са шоумени и телевизионни сценаристи без административен опит и кадрови потенциал“
Чуков намеква също, че „Има такъв народ“ е нечия чужда креатура:
„За да си направим окончателни изводи, трябва да почакаме и накрая да си изясним кой е мениджър на тази компания от интересни момчета, които изглеждат добре на телевизионния екран, където талантливо играят ролята на шутове“.
В интервюто му често се повтаря, че новият парламент бил бълен с дескруктивен потенциал, а партиите, родени от протестите, нямали коалиционна култура (бел.ред. – в репортажа на ТАСС обединението „Демократична България“ е наречено партия).
„Независимая газета“ продължава общо взето същата линия: „Още една страна повярва в попупилстки партии“, пише авторката Екатерина Шумицкая. Според нея ДПС „има преки връзки с властите в Турция“, а българската политическа система оставала крайно неусточива, защото за 12 години се сменили 5 правителства и само последното изкарало пълния си мандат.
За Трифонов изданието пише, че „историята му прилича повече на пътя на Борисов – охранител, който в началото на политическата си кариера имаше славата на антиправителственкритик и яростен борец с коупцията“.
И в тази статия се внушава казаното от Чуков за ТАСС – че ГЕРБ не са решили нито един остър обществен проблем, но поне се били установили, имали управленски опит и стабилни структури на средно ниво, а за новите партии нищо не се знае:
„За разлика от Борисов Трифонов няма ясна позиция по много въпроси на вътрешната и външната политика и се е съсредоточил над образа си на аутсайдер. Дългогодишната умора на българите от масовата корупция, разочарованието от политиците и „европейската идея“ доведоха до това, че популизмът, ставайки основен жанр на българската политика, отново предостави на дилетант възможност да управлява страната. (…) Времето ще покаже ще може и Трифонов да промени нещо към по-добро или, както Борисов, ще се превърне в главен корупционер на страната.“
Източник: dnevnik.bg
