Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господ входът на царството небесно – раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. Тази година Черешовата Задушница е малко по-късно от други години – на 19 юни.
Когато се прави трапеза, тя е голяма и обща. Първата хапка е за мъртвите, затова се слага на земята, като се отлива чаша вода и алкохол, „за да не им е жадно и гладно“. Ако видите пеперуда по време на трапезата на Задушница, поверието гласи, че душата на починалия се е върнала за момент да посети хората, които са го обичали. Затова не е чудно, че хората оставят един празен стол, който е предвиден за отишлия си от този свят човек. В някои места житото първо се дава на кокошките, с цел да се избегне скорошна смърт на друг човек от фамилията. Ако спазвате повелята, на Задушница трябва да посетите гробищата или рано сутрин, когато изгрява слънцето, или късно вечер при залез.
Когато се върви към гробища, хората трябва да мълчат с цел да не се смути покоят на душите на починалите. Оставете отворен прозорец, когато напускате дома си, за да не останат вътре душите на починалите. Можете да занесете шума от листа от орехи, тъй като на другия ден е Петдесетница и тогава черквите се окрасяват с листата от орехи. Орехът има специална символика – той е свързва 2 свята – на живите и на мъртвите. Ако сте в църквата, ореховите листа се разпръсват на пода, а вярващите хора застават на колене върху шумата и се помолват за мъртвите хора, затваряйки очите си. По същия начин се разпръсва шумата по гроба на мъртвия, като целта е да им се направи сянка. Споделете тези важни правила, тъй като доста хора може би са ги позабравили, но е хубаво да се спазват.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите.
Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: „Бог да прости“.
Задушницата се нарича в България „черешова“, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
Източник: actualno и zajenata
