Хората се делят на два вида. Такива движени от страх и такива движени от надежда. Първият тип са хората, които се страхуват от всяка промяна и от всеки нов ден. Това са тези, които не биха сменили работата си, колкото и да не им харесва защото имат някаква сигурност. Те живеят с партньорите си, независимо че ги малтретират или съсипват животите им, защото следващия може да е още по-зле.
Те не са доволни от света, в който живеят, но ревностно го бранят, защото утрешния свят може да бъде много по-лош.
Вторият вид са тези движени от надеждата. Хората, които рискуват, но се борят всеки следващ ден да е по-хубав от предния. Хора, които падат, стават, пак падат, но не се примиряват с това, което не им харесва. Те са пълната противоположност на първите. Те движат света. Много от тези хора с годините губят енергията, губят надеждата и стават от първия тип.
Страхът е основна движеща сила позволила ни да оцелеем. Страхът е средството с което си гарантираме максимално дълъг живот. Надеждата и вярата е това, което прави този живот хубав и щастлив. Хората движени от надеждата вярват в себе си и собствените си сили и знаят, че дори да стане по-лошо, те ще положат усилия за да го подобрят. Тези хора имат себеуважение, гордост, достойнство. Хората движени от страха търсят винаги проблемите извън себе си. По-лошо, за да се почувстват значими те ще направят всичко възможно за да принизят и окалят водените от надеждата, да счупят крилата на тези, които се извисяват над ниския им хоризонт, но никога не биха променили нищо, особено себе си.
Не позволявайте животът ви да бъде управляван от страх, не си поставяйте за цел просто да дойде следващия ден. Вярвайте, най-вече в себе си, имаме по един живот, нека го изживеем достойно.
Коментар във Facebook от Иво Джоков
