ББР участва с близо 140 милиона лева в увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка
Почти година, след като правителството на премиера Бойко Борисов реши на бърза ръка държавната Българска банка за развитие (ББР) да участва с близо 140 млн. лева в увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ), рейтинговата агенция „Фич“ (Fitch) обяви, че потвърждава досегашния рейтинг и негативна перспектива за частната банка.
За основна цел на това държавата да поеме малко под 19% дял от ПИБ през юни 2020 г. се смяташе премахването на последната пречка пред поканата към България да се присъедини към механизма ERM II и банковия съюз. Но през ноември „Фич“ ѝ даде рейтинг B (пет нива под границата за инвестиционен клас и седем под рейтинга на България) с отрицателна перспектива, който потвърждава и тази седмица – на 25 май, пише Дневник.
Също В, но със стабилна перспектива, бе рейтингът от 13 август 2019 г., а потвърждаването сега на отрицателната перспектива от есента на 2020 г. означава по стандартите на „Фич„, че почти сигурно подобрение на оценката на тази българска банка няма да има до края на следващата година.
ПИБ остана извън групата български банки, които от 1 октомври следи Европейската централна банка – това продължи да прави БНБ. Сравнението със съобщението за оценката на „Фич“ от ноември 2020 г. и сегашното показва, че няма някакво значително подобрение в спасената с пари на българските данъкоплатци частна банка. От рейтинговата агенция повтарят проблеми пред банката, които посочиха през миналата есен.
Дали и кога България (рейтинг ВВВ с поцитивна перспектива) ще влезе в еврозоната зависи не от състоянието на ПИБ, а от доста по-важния въпрос, че „тепърва трябва да покаже напредък по изпълнение на структурните ангажименти преди да бъде приета и целта това да стане през януари 2024 г. е отвъд хоризонта на рейтинговата ни оценка“.
На сайта на банката съобщението на „Фич“ е събрано в едно единствено дълго изречение под заглавие „Fitch Ratings потвърди рейтингите на Fibank“
„Качеството на активите на ПИБ е слаба страна за рейтинга, отразяваща високото натрупване на обезценени кредити, със скромно покритие от провизии и значително портфолио от придобити обезпечения“, се казва в съобщението от 25 май. В края на 2020 г. консолидираните заеми, отпуснати от банката, по които е спряло или пропуснато обслужване от клиентите, са били 22% от брутните заеми“, сочат от „Фич„. Към тях агенцията добавя още около 15% от брутните заеми, които са в категория с повишен риск и се следи дали и каква част от тях се обслужват, макар и нередовно, или се превръщат в лоши кредити. Коефициентът на провизиране от ПИБ (35%) на лошите кредити е доста под средния за сектора от около 63%, сочат още от „Фич„. През есента агенцията каза, че подобряване на перспективата може да има при нива на лошите кредити устойчиво под 15% и покритие с провизии до близки до средните за сектора нива. Банката очевидно остава далеч от тези прагове.
Лошите и проблемните заеми на банката остават концентрирани, възпрепятствайки ефективното разрешаване на натрупаните проблемни заеми, особено след като провизиите за загуби от заеми са ниски, допълва агенцията. „Качеството на активите на банката се понижава допълнително от високите нива на концентрирани придобити обезпечения (предимно недвижими имоти), които представляват 6.3% от общите активи в края на 2020 г.“, се казва в съобщението.
„Фич“ обяснява, че за ПИБ, както за всички банки в България, има неяснота – и тя ще продължи в следващите 2 години – за ефекта от отпадането на въведения заради пандемията мораториум по обслужване на кредити.
Към края на 2020 г. ПИБ отчита съотношение на базовия капитал от първи ред (CET1) 17.7% (при 18.7% към есента на 2020 г.) Непровизираната част на лошите кредити по сметки на агенцията е 82% от капитала (при 83% есента), а ако се добавят и придобитите обезпечения в баланса, сумата става 130% от капитала на банката (при 137% през есента), казват от „Фич„.
Според нас може да се наложи банката да загуби, свързани с поне някои от нетните ѝ проблемни активи, се посочва в съобщението. Агенцията оценява, че ПИБ поддържа разумна ликвидност и стабилност, но и допълва, че макар да изглежда възможна евентуална държавна подкрепа, на такава не може да се разчита, включително заради въведена и в българското законодателство директива на ЕС, съгласно която големите кредитори на една закъсала банка трябва преди държавата или изцяло вместо нея да участват в поемането на загуби.
В заключение от „Фич“ напомня факторите, които отделно или заедно биха могли да доведат до понижаване на оценката за Първа инвестиционна банка. Сред тях са:
– влошаване качеството на активите ѝ заради лоши заеми, които не са адекватно провизирани и без ясна перспектива за бързо възстановяване;
– неспособност да се демонстрира значим напредък в уреждане на въпроса с проблемните активи (вкл. необслужвани заеми и придобити обезпечения)
– влошаване на капиталовата позиция на банката заради слаби печалби от дейността.
Това предупреждение е в ярък констраст с оптимизма ва Бойко Борисов преди година, когато на правителственото заседание каза: „Важното е да се знае, че по-късно ПИБ ще изкупи обратно акциите и то с лихвите. Изрично да бъде записано.“ Тогава финансовият министър Владислав Горанов се опита да разясни по-подробно какво ще гласува Министерски съвет, но премиерът го прекъсна с „Важното е, че трябва да го гласуваме“ и милионите в помощ на ПИБ бяха одобрени без дебат. Акциите от емисията за набиране на допълнителни средства бяха купени от ББР на цена около два пъти по-висока от тази, на която се търгуваха към този момент на борсата.
