„Тези числа не може да са истински. Вие познавате ли някой, който ще гласува за Слави?“, гласи един от коментарите под последното социологическо проучване на „Тренд“, което дава на „Има такъв народ“ – или „партията на Слави Трифонов“, както е записано в скоби и в самото проучване – 16%, което я прави твърда трета политическа сила в страната, след ГЕРБ и БСП. Друг коментиращ поставя под съмнение доколко въобще е истинско проучването, отново по същата причина – той също не познава никой, който да гласува за Слави Трифонов, съответно такива хора би трябвало да не съществуват. Единственият светъл лъч са няколкото на брой коментиращи, които сами достигат до заключението, че живеят в балон.
Хората, които смятат, че Слави Трифонов няма привърженици или е просто поредния краткотраен феномен в българската политика, като Яне Янев, Николай Бареков или Веселин Марешки, могат да си направят услуга и да спукат сами балона си, преди да бъде спукан насилствено отвън. Защото потенциалът на Слави Трифонов варира от това да бъде със сигурност трета политическа сила в парламента до това да бъде потенциален бъдещ премиер (през август „Маркет линкс“ даде на „Има такъв народ“ 15%, а на ГЕРБ – 15.2%), макар последното да е малко вероятно. И този потенциал си има логично обяснение.
20-годишната кампания на Слави
Най-честите чудения от страна на скептиците са две: защо социологиите дават подобни резултати на „Има такъв народ“ и защо всички социолози казват, че той печели от протестите срещу правителството. В крайна сметка, Трифонов не е на площада, така че как така е печеливш?
На практика кампанията на Трифонов се води от 20 години насам, когато започва излъчването на „Шоуто на Слави“. Първоначално в шоуто доминира развлекателната част, но през последните му години тенденцията се обръща и в него се говори повече за политика, отколкото за нещо друго. Дори в последните си години, след пика на популярността си, стотици хиляди души гледат всяка вечер Слави Трифонов – данни, които може да учудят много.
В момента кампанията продължава, но не с шоу, а с цяла телевизия, което отговаря на втория въпрос: този за протестите. Трифонов не е на площада, но всеки ден по неговата телевизия „7/8“ има живи включвания от протестите, няколко предавания с актуални гости по темата, включително и „Вечерното шоу на Слави Трифонов“.
Всичко това може да убегне на хората, които живеят в балона си, просто защото в този балон със сигурност не се гледа телевизия „7/8“, ако въобще се гледа каквато и да било телевизия. Заради липсата на адекватна рейтингова система в България, можем само да гадаем колко точно е гледана „7/8“ спрямо другите телевизии, особено предвид, че каналът вече е платен. Доколкото може да се използва за референтна стойност, един любопитен факт: по данни на „Булсатком“, телевизията на Трифонов е била най-гледаната на миналата Нова година, а шоуто му е надминало по гледаемост дори речта на Румен Радев.
„Учиндолският чалгар“ и други рикошети
Слави Трифонов е откровено омразна фигура за голяма част от хората в България. Често е наричан „учиндолския чалгар“, като тук се крият и останалите причини за популярността на Трифонов: той застава зад тези, които често се оплюват от по-високомерните гласове в обществото и същевременно успява да ги убеди, че те, а не някой друг, са народа.
Казано накратко, обидите на „чалгар“ всъщност рикошират. Политикът Трифонов никога не може да се сравнява с далеч по-популярния музикант Трифонов, така че е нормално политикът да се опитва да вземе възможно най-много от почитателите си в другата сфера. Много от тях са именно „чалгари“, каквото и значение да слагате на тази дума – музикален вкус, вид субкултура или начин на живот.
Без да има социология, която да подкрепи това мнение, повечето от тези хора всъщност са напълно изоставени от политическия процес и партиите, което ги прави огромна част от онези близо 50% от българите, които просто не гласуват. Трифонов достига до тях и е единственият, който не само не ги обижда, но и ги защитава. Те от своя страна му имат доверие, защото е образ, който познават от години. Така „Има такъв народ“ достига до един електорален слой, до който никой друг няма достъп – и до който никой не се опитва да достигне и без това. Отворен въпрос е доколко и самите социологии хващат този феномен. Десетките турнета на Трифонов из страната през годините също не вредят.
В техните очи Трифонов е защитник на чисто българския начин на живот (който, впрочем, включва и чалгата – безспорно най-популярния жанр на музиката у нас), при това без да ги съди. „Обединени патриоти“ например също защитават „българския начин на живот“, но не точно, защото удобно си затварят очите за чалгата, кючеците и т.н., неща, които безспорно съществуват. Техният електорален ресурс също е лесна мишена за Слави.
Трифонов е един от по-успешните „хора на народа“ в политиката. За разлика от Бойко Борисов, той рядко обижда потенциалния си електорат или дори електорат, до който знае, че няма да достигне. С каненето на разнообразни гости в телевизията и масовото излъчване онлайн, той и екипът му успяват да достигнат до все повече и повече хора, които ги възприемат като политици, а не като шоумени. Същевременно, Трифонов може лесно да претендира, че е бил против всяко българско правителство поне от Костов насам, че не е скъсал връзката си с народа и че не се е самозабравил.
И, в крайна сметка: какъв е потенциалът на Слави?
Партията на Трифонов все пак има таван: около 2.5 млн. гласа, или броят на хората, които отговарят утвърдително на два от трите въпроса на референдума, организиран от него през 2016 г.: за мажоритарни избори на два тура и за сваляне на субсидията до 1 лв. за глас. Разбира се, този таван не може да бъде достигнат, а и успокоение за някои хора може да дойде от това, че това бе пикът на Трифонов. Ако той бе направил партия веднага, след като стана ясно, че партиите в две Народни събрания нямат намерение да изпълнят политическата воля дори на такъв голям брой хора, в момента той почти със сигурност щеше да бъде първа политическа сила.
Четири години по-късно, за голяма част от политическата класа въпросът е минал и заминал, но не и за Трифонов и сценаристите му, които продължават да говорят всеки ден за референдума си. Твърдението им, че демокрацията в България е подигравка, има сериозни доводи.
От една страна, мажоритарните избори не се появиха в дневния ред на никоя партия, докато ГЕРБ не решиха да опитат да свикат Велико народно събрание. Субсидията бе променяна неколкократно, само за да се върне на почти същото ниво, от което започна – 8 лв. за глас. Задължителното гласуване, третият от въпросите на референдума, приет с по-малка, но отново впечатляваща подкрепа (2.1 млн. гласа), поне на теория е закон, но без реални последствия за негласуващите.
В крайна сметка резултатите от референдума не бяха признати за задължителни само заради липсващи 12 хил. гласа. Това, заедно с отказа на съда да регистрира първата партия на Трифонов, „Няма такава държава“, му дава допълнителен антисистемен ореол.
Текущият потенциал на Трифонов варира около 1 млн. гласа, което при слаби представяния от страна на БСП и ГЕРБ може да означава дори правителство с участието на „Има такъв народ“ – може би дори във водеща роля. Трифонов вече обяви в ефир, че дори не би разговарял с ГЕРБ или ДПС за правителство, но би преговарял с БСП и „Демократична Българя“, а условията му са ясни: директно имплементиране на въпросите от референдума през 2016 г.
Самият Трифонов едва ли би станал премиер, поради здравословни причини, с които не би било удачно или морално да се спекулира.
Не на последно място стои и „въпроса със „структурите“. Хората на Трифонов бързо успяха да създадат такива на много места в страната, като често се възползват от спецификата на местната политика. Отделно, самите физически структури имат все по-слаба тежест за подобен тип партии, които се възползват от възможностите на интернет. „Демократична България“ например има реалистичен шанс да изкара половината от резултата на ГЕРБ, но с десетократно по-малко структури.
Така, накратко, изглежда Слави извън балона. Слави Трифонов пропусна най-добрия миг да влезе в политиката, но е на път да хване второто най-удобно време за това. Той печели подкрепа и от протестите, и от телевизията си, и от тези, които още не са забравили референдума, и от ореола си на антисистемен играч. И от факта, че е единственият, който активно работи в посока печелене на гласове от най-големия електорален контингент в България: тези, които не ходят до урните.
P.S. В отговор на най-често задавания въпрос, „вие познавате ли някой, който ще гласува за Слави“: да, познавам, при това далеч не един. Ще дам само един жокер: нито един от тях не живее в София и нито един от тях не е представен в парламента днес.
P.P.S. Да, много хора са наясно с връзките на Слави с мутрите от 90-те години. Не, те едва ли имат електорална тежест понастоящем.
