Антон и Пламена Нашеви обикалят цяла Южна Америка, тригодишната им дъщеричка Ева е най-малката пътешественичка у нас
„Вървим по забравени пътеки, въртим педалите на колелата по зверски проходи и пусти селски пътища. Спим на палатка, общуваме с местните и разчитаме на тяхната доброта“. Това споделя Антон Нашев в един от постовете си в обществения дневник на групата за пътешественици Travelproof (Устойчиви на пътуване), която създава със съпругата си Пламена, научаваме от Марица. Думите са от впечатляващ преход от 350 км на целите Родопите от запад на изток, който правят с малката си дъщеря на велосипеди.
Да прекосиш Родопите от край до край на велосипед е постижение, което се помни цял живот. Да прекосиш Родопите с велосипеди и дете в рикша, това засега е дело само на семейство Нашеви.
Антон и Пламена Нашеви прекосиха на колела Родопите с дъщеричката си Ева в рикша, която на 17 май навърши 3 годинки. Направиха преход от 350 км за 10 дни. Той завърши успешно на 6 май в Мезек.
Двамата са по на 31 години и живеят в Сливен. Работят в автомобилната индустрия. Делниците са им в японски завод. Вечерите им минават в мечти и планове за пътешествия.
Запознават се като студенти в Бургас. Пламена e от Сливен, Антон от Свиленград, но поемат като доброволци на мисия в Замбия. От Африка приключенците се отправят към Южна Америка, а предизвикателствата и невероятните гледки ги свързват все повече като семейство и създават трайното им желание да бъдат вечни пътешественици.
„Преминахме целия континент Южна Америка почти на автостоп. Там всяка държава има своя чар. Имаме незабравими спомени от Перу, Чили, гледките са неописуеми около пустинята Атакама, вулканичните плата, лагуните, гейзерите, в Боливия също е красиво. Перуанците са много добри в туризма, там има всичко за всеки. Имат планини с върхове на над 6 хиляди метра, джунгла, пустини, излаз на океан.
„България също е много конкурентна с красотата на природата си – Белоградчик, Мелник, Родопитe, Рила, Пирин и много други места. Не мисля, че оставаме по-назад, може би е необходима повече реклама„, казва Антон.
В Южна Америка с Пламена решават да си имат детенце и се прибират в България. Дъщеричката им Ева започва първите си кратки пътешествия още на два месеца. „Хубаво е човек да бяга от рутината, понеже ежедневието затваря мирогледа. А когато пътуваме, срещаме нови хора, в планината всички са много позитивно настроени, и това се отразява много добре на дъщеря ни„, казва Антон.
В Родопите голямото им приключение започва от благоевградското Горно Дряново, като нямат никакви планове къде ще спят и ще се хранят. Планът им е само посоката – на изток. От 9 нощи само една изкарват в къща за гости в Кърджали в края на пътуването. Останалите вечери спят на палатка край чешми и селца, след допитване до местните, че са безопасни места. Целият им разход за 10-те дни изчисляват на едва около 250 лв. Казват, че не се страхуват от диви животни и лоши хора, защото, когато тръгнат с позитивна нагласа, винаги всичко минава успешно.
„И преди доста сме обикаляли в Родопите на по-кратки експедиции. Сега в началото на големия преход Пламена беше с температура, а Ева имаше лека хрема, но човек бързо се възстановява в планината. Трудно ни беше физически първите 4 дни, след това обаче телата ни се приспособиха. В Средните Родопите има места с доста голяма денивелация. Предизвикателство ни беше да преодолеем пътя от село Широка лъка през прохода Превала към Смолян. За пръв път минахме през селата Търън, Лещак, Леска към Ардино, хората в този край са много отзивчиви и приятелски настроени. Навсякъде от Родопите имаме хубави впечатления, но някои селца изглеждат обезлюдени„, разказва Антон.
Над рикшата с началото на прехода се вее трикольорът на България и много хора ги поздравяват по пътя. Оказва се, че на Ева това приключение много ѝ допада – изкарва всеки ден в рикшата около 4 часа. „В нея тя е обезопасена с колани и си има играчки. Около час и половина-два от прехода спеше, останало време играе, разглежда наоколо, пее песнички“, казва таткото.
„Рикшата я купихме, като беше на година и половина, много ни допадна идеята да я возим с нас. Направихме малки разходки с нея, а като видяхме, че се чувства добре, започнахме да мислим за по-дълги преходи. Ева вече е пътувала в рикшата из Стара планина, около Сливен и в Родопите“, казва Антон.
Сега с Пламена издават книга за живота си в Африка като доброволци и пътуванията си в Южна Америка, която се очаква да излезе от печат през следващите два-три месеца. Планират още няколко пътувания, а мечтата им е да осъществят много по-голямо пътешествие. Разбира се, с Ева.
Готвят на огън, мият съдовете с борови иглички
Готвенето и кафето става на походно котлонче на огън от съчки. Спането е в палатка. Храната им е разнообразна, а продуктите са от магазините попътно. „Един от уроците, който научихме в Замбия, е, че може да използваме органични отпадъци от природата за миене на съдове. В Родопите – шишарки и борови иглички„, посочват двамата.
По пътя хората ги канят на кафе, да ползват тоалетна, а дори и да се изкъпят. Из Родопите има много чешми с беседки, пейки и места за отдих с тоалетни. Хората ги създават с вярата, че всеки род трябва да направи чешма и място за отдих на пътника – за хаир. Така за пътешествениците има и екстри сред природата.
„Глад в Замбия ли? Има изобилие от храна. Преди да заминем за Замбия, се притеснявах какво ще ядем. Мислех, че ще гладуваме и че храната ще е дефицит. Грешах. Храна в Замбия имаше в изобилие. Проблемът беше, че не всички имаха пари да си я позволят. Затова много често местните всеки ден се хранеха с едно и също ястие. Наричат го ншима.
Но никой не гладуваше. Осъзнах, че това, което се говори за Африка, не отговаря на истината. Описват я затънала в мизерия, а мухите кацат по изнемощели от глад хора. А когато си дойдохме, първите въпроси бяха: „С какво се хранихте, колко пъти боледувахте, стреляха ли ви по улиците?“. Когато искаш да отидеш някъде и чуваш само негативни неща, се отчайваш и забравяш за мечтите си.
