Смелата българка, извезала знамето – символ на идеала ни за свобода – Райна Княгиня продължава да живее като достоен човек и след Освобождението. Тя става пъравата дипломирана акушерка. В къщата си в столицата смелата българка се нанася през 1898 г. Преди това тя е била в турски затвори, а после учи акушерство в Москва.
Васил Дипчев, съпруг на Райна Княгиня, е убит в затвора след убийството на Стамболов. Райна остава сама да се грижи за 5 момчета и едно момиче. Без значение, че я мъчи туберкулоза в напреднал стадий, Райна изражда стотици деца без да се ръководи от това дали семействата са богати или бедни. Първите школи за здравно възпитание са нейно дело. Основава “Майчин дом” /днес голяма университетска акушеро-гинекологична болница – бел.ред./, води редица курсове за акушерки.
Бедните обслужвала без пари. Помагала на поборниците.
Събират се дарения, за да се превърне столичната къща на Райна Княгиня в район „Сердика“ в музей. Идеята е акцентът да не е основно на революционната дейност, а на дейността ѝ като акушерка и създадтелка на акушерстовото в София. Това е идеята за първия етаж на къщата. На втория ще се оформи Музей на опълчението.
Найголемият Иван Дипчев взeма участие и в трите войни за национално обединение, раняван е осем пъти, за военните си заслуги е награден с пет ордена за храброст, отличаван е и с медали. През 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1936 г. е пенсиониран с чин генерал-лейтенант поради спор с ген. Христо Луков. Ген. Дипчев е началник на канцеларията на Министерството на войната.
Георги, вторият син на Райна Княгиня и Васил Дипчев, завършва Военноморското училище. Участва в трите войни и е награден с орден за храброст. В Бургас открива техническо училище и дълги години е негов директор.
Третият – Владимир, има три ордена за храброст от Междусъюзническата и от Първата световна война. След Деветосептемврийския преврат той е полковник от запаса, оглавявал е Дирекцията за киноразпространение в страната..
Асен, петият, най-малкият син, заминава като доброволец на фронта по време на Първата световна война. За участието си в Тутраканската епопея през септември 1916 г. е награден с орден за храброст.
Офицерската му кариера расте до полковник – чин, който получава през 1940 г. След 9 септември става жертва на доноси, обявен е за враг на народната власт.
