Правя следната уговорка: оценявам пораженията съвсем сбито и накратко само съобразно починалите в страната. Извън оценката остават други поражения: по-дълбокия от очаквания от правителството икономически спад на БВП; от влошаването на хуманитарната и социална обстановка; пораженията за самото здравеопазване, за образованието и за другите обществени сектори. Не е възможно тук да бъдат анализирани и оценени многопосочните поражения върху здравето на хората, дължащи се както на епидемията, така и на начина на нейното управление.
Правя този опит за оценка, защото пораженията, дори така непълно оценени, трябва да се познават от участващите в обществения дебат.
На 30 ноември директорката на „Демографска и социална статистика“ в НСИ г-жа Магдалена Костова прогнозира общата смъртност през тази година да достигне 120-125 хил. души. Две седмици по-късно, на база отчетите за седмична смъртност, можем да очакваме, че вероятно числата ще бъдат между 121.2-123.7 хил. души. НСИ напомни, че средно в последните 10 години са умирали 105-108 хил. души.
За да стъпя на по-стеснена основа, прогнозирам показателя за 2020 на базата на коефициента на общата смъртност – 1.55% от 2019. Без епидемията от Covid 19 и при всички останали равни с 2019 година условия, починалите в 2020 би следвало да бъдат 107.7 хил. души. Вижда се, че страната ще загуби повече между 13.5–16 хил. души съответно при оптимистичната и песимистичната прогноза.
Прогнозите сочат, че в 2020 коефициентът на общата смъртност в България ще бъде между 1.74-1.78%, което вероятно ще бъде световен рекорд в статистиката на ООН за изминалото десетилетие на XXI век.
Надявам се последното угнетяващо обстоятелство да бъде прочетено и възприето:
- от институциите, които твърдят, че управляват здравната криза,
- от тези, които твърдят, че няма епидемия или че Covid-19 е обикновен грип,
- от тези, които не спазват препоръчваните мерки за защита;
Очакваният мрачен световен рекорд още отсега показва недвусмислено, че у нас максимата на Георги Господинов: „Животът, глупако“ , не е убеждение на институциите и на обществото.
Прогнозата за починалите от Covid 19, базирана на двуседмичния им среден брой, показва около 8 хил. души в края на 2020. Заедно със 107.7 хил. се получава около 115.7 хил. души, починали вследствие на причините, действали през 2019 и поради епидемията. Следователно, могат да се очакват между 5.5-8 хил. души необяснени случаи. Т.е. такива, които се дължат на засега неизвестни причини. Необяснените ще бъдат между 169-200% повече, отколкото е прогнозата за загубите вследствие на Covid 19.
Институциите са длъжни да обяснят, на какво се дължи посоченото много по-високо нарастване на общата смъртност, отколкото това от епидемията.
Причините следва да се търсят в:
- недостоверността на статистическите данни – възможно е да са починали повече хора от епидемията, отколкото отчита Единният информационен портал;
- липсата на доверие в здравната система и в злополучни опити за самолечение;
- дезорганизацията в болничното здравеопазване, което не е предотвратило летален изход от други заболявания, поне така, както е успявало да го прави в предните години;
- лошият здравен статус на българското население в началото на епидемията, за който алармираха редица медици и чието подобрение така и не стана политическа цел.
Призовавам скептичните да премислят пораженията върху обществото ни и да се ваксинират. Животът е на първо място. Заедно с него прегръдката на близките ни, от която сме лишени вече толкова месеци.
