В България много често се говори едно, но се прави друго. Така се случи и с тол системата, за която управляващите твърдяха, че ще въдвори справедливия принцип – замърсителят и рушителят на пътища да плаща повече. Равносметката от първата година обаче показва, че собствениците на леки автомобили са платили двойно повече от тези на тирове и камиони, а чаканите от Бойко Борисов милиарди са мираж.
Причината за това е в отстъпчивостта на премиера пред превозвачите и Covid пандемията, стана ясно от отговора на регионалния министър Петя Аврамова на въпрос на депутати от БСП.
Нещо повече: „толът – печатница за пари“, както я нарече преди време Борисов, не успява дори да покрие направените инвестиции от 180 млн. лв. за изграждането на системата.
За капак пътната агенция е напът да подпише нов 5-годишен договор с австрийската компания „Капш“ за още 141 млн. лв. Причината – Националното тол управление няма капацитет да управлява тол системата, въпреки че по документи там са назначени около 900 служители на щат.
Двойно по-малко приходи от тол такси спрямо винетките
От януари до декември са събрани два и половина пъти повече приходи от електронни винетки, отколкото от тол такси, показват изнесените от Аврамова данни.
Приходите от винетки възлизат на 258.3 млн. лв., а от тол такси – 103.3 млн. лв. за периода 1 януари – 8 декември 2020 г. До края на годината се очаква приходите от тол такси да достигнат 129 млн. лв., каза Петя Аврамова.
Заложените в Бюджет 2020 г. приходи от тол такси бяха 450 млн. лв., което означава, че неизпълнението ще е над три пъти.
Към момента дори не е ясно дали ще могат да бъдат постигнати миналогодишните резултати, когато приходите от електронни винетки надхвърлиха 392 млн. лв. Към 8 декември приходите от винетки и тол такси възлизат общо на 361.6 млн. лв.
Според източници на Mediapool бившият финансов министър Владислав Горанов е предупреждавал премиера, че щедростта му към нежелаещите да плащат тол такси накрая ще доведе до това, че вместо да получи милиардни приходи, държавата ще трябва да доплаща за да издържа „уникална“ система, с която българските специалисти все още не могат да работят.
Друг парадокс е, че първоначално по договор тол системата трябваше да бъде собственост на българската държава – в конкретния случай ключът за достъп до нея да е в АПИ. В действителност се оказа, че това ще се случи чак след 5 години и нови 141 млн. лв. освен вече дадените 180 млн. лв., стана ясно от обясненията на Аврамова.
Тол таксите бяха въведени на 1 март 2020 г., след неколкократното им отлагане под натиск на превозвачите и практически наложения монопол при доставката на GPS тракери и бордови устройства. Другата възможност за тол такси е закупуването на маршрутни карти.
Изнесените от Аврамова данни показват, че повече приходи са генерирани през националните доставчици на услугата. Първоначално доставчикът бе само един, който работи с „Капш“, но вече са два. До 8 декември са закупени маршрутни карти за над 43.2 млн. лв., които се продават от АПИ, а подадените тол декларации от доставчиците на услугата (частни компании) са над 261.8 милиона за над 60 млн. лв., съобщи Аврамова.
Регионалният министър не изнесе данни каква част от събраните от доставчиците на услугата суми са преведени на пътната агенция нито за тази, нито за миналата година. По неофициална информация частните фирми бавят плащанията към АПИ.
Причините за фиаското
Министър Аврамова оправда неизпълнението на заложените цели с отстъпките, които кабинетът и лично премиерът Бойко Борисов направиха за превозвачите.
Първоначалният вариант предвиждаше тол таксите да обхванат 10 800 км републиканска пътна мрежа. Последва недоволство на превозвачите и обхватът беше намален до 6050 км за магистрали, първи и втори клас пътища. Но и това се оказа недостатъчно за превозвачите, които след среща при премиера Борисов си издействаха обхват от едва 3115 км само за магистрали и първи клас пътища плюс намаление на първоначално обявените такси.
Пред Борисов превозвачите твърдяха, че и с тяхното предложение за тарифа ще се изпълни заложеното в бюджета. Договориха се още след три месеца от работата на тол системата, да има нова среща и при необходимост тарифите ще се актуализират.
Но дойде Covid и актуализация няма
Обещанието беше дадено в началото на 2020 г., но три месеца по-късно настъпи пандемията от Covid-19 и държавата бе затворена за два месеца (13 март – 13 май).
Така гратисният период на въвеждането на тол системата в търговска експлоатация съвпадна с първата карантина и нямаше как да бъде направен обективен анализ, за да се прецени необходимостта от повишение на тарифите и обхвата на тол системата, обясни Аврамова. Тя посочи, че този фактор е безпрецедентен в световен мащаб и безспорно оказва влияние върху интензивността на преминаванията по платената пътна мрежа на превозните средства.
При въвеждането на тола прогнозата за очакваните приходи беше по 1 млн. – 1.5 млн. лева на ден, или около 30 млн. лева на месец. В условията на пандемия обаче средните постъпления са 10.5 млн. лева на месец, като само за трите месеца след края на извънредното положение (юни, юли и август) средномесечният приход е нараснал до 11.9 млн.лева, посочи Аврамова.
Тя обеща да се подходи към промяна в обхвата на платената пътна мрежа с поетапно включване на още пътни участъци, които се ползват интензивно от тежкотоварния трафик. Такава е политиката и в други европейски държави. Всички пътища в Швейцария и Белгия са платени, а Германия разшири драстично обхвата на платените пътища от 15 000 км магистрали и федерални пътища с нови общо 40 000 км през последните години.
Тарифата за таксите, при направен обективен анализ, също ще бъде разгледана и подложена на обсъждане, каза още Аврамова.
Още 141 млн. лв. за „Капш“
Тол системата беше направена от консорциума „Капш Трафик Солюшънс“ срещу 180 млн. лв. и се оперира от него заедно с Агенция „Пътна инфраструктура“.
Аврамова посочи и „уникалността“ на разработената тол система, каквато друга няма в света. Първата уникална характеристика е, че поддържа едновременно два различни електронни метода за пътно таксуване. Единият е на база време (електронна винетка), а другият – на база изминато разстояние (тол за тежкотоварните автомобили), които обичайно се въвеждат, поддържат и оперират като независими системи, посочи регионалният министър.
Втора уникална характеристика, по думите ѝ, е тази, че в българската тол система са обединени всички познати модели за правоприлагане – автоматизирано чрез най-гъстата в Европа мрежа от стационарни контролни точки и чрез три паралелно работещи органа – АПИ, МВР и Агенция „Митници“ в зоните на ГКПП. По този начин се гарантира ефективно правоприлагане за транзитния трафик и ефективен механизъм на събираемост чрез електронен фиш за физически и юридически лица с постоянен адрес в България, каза Аврамова.
Третата съществена функционалност е поддържането на собствена област (домейн) за обработка на картови плащания (в т.ч. плащания с карти за гориво ) без посредничество на търговска банка, посочи Аврамова.
В резултат българската електронна система за пътно таксуване се оценява от международните експерти като модерно технологично решение без аналог в Европа, заяви регионалният министър.
Тези обстоятелства доказват, че след въвеждането на системата и възлагането на договора, тя значително се е усложнила поради въвеждането на нови функционалности. Поради тази причина първоначалните ресурси, които са предвидени в АПИ за техническото опериране, не съответстват на текущото състояние на степен на сложност и развитие на проекта. Затова експертите на АПИ обосновават необходимостта от предоставяне на допълнителни услуги и така мотивират отпускането на още 141 млн. лв. за „Капш“, разясни Аврамова.
Тя уточни, че все още няма сключен анекс по договора с изпълнителя на системата, който да урежда допълнителните плащания. Процедурата по договаряне без предварително обявление започна през август.
Депутатите от БСП не останаха доволни от отговора и по тяхно искане за следващия парламентарен контрол на 18 декември е насрочено разискване по политиката на пътните такси.
Социалистите виждат лобистки интереси в ниските тарифи в полза на определени фирми.
„Каква е причината буквално в последния момент, преди държавата да поеме в свои ръце цялото опериране на тол системата, тя внезапно да делегира това на друг, срещу солидната сума от 141 милиона за 5-годишен период„, попита Манол Генов от БСП.
За сега е ясно, че в близките три години милиарди от тол такси няма да има. Според актуализараната бюджетна прогноза в мотивите към Бюджет 2021 е посочено, че през 2023 г. очакваните приходи от тол такси и електронни винетки се очаква да достигнат 672 млн. лв. Това означава, че правителството се е спряло на най-песимистичния вариант предложен от консултанта по въвеждането на тол системата – Световната банка.
