Когато мъжът стане баща, животът му се променя изцяло. Нищо не може да помрачи такова радостно събитие, освен загубата на най-близкия човек – съпругата.
Преди седмица станах баща. Съпругата ми ме дари с красива дъщеря. От дълги години мечтаехме за бебе. Когато Мила забременя, бях на седмото небе. Но любимата ми съпруга напусна този свят.
Как ще се справя с мъката си? Не знаехме, че жена ми има здравословни проблеми. Болестта й протече в остра форма внезапно, само седмица преди раждането. Лекарите не дадоха никаква гаранция, но ме увериха, че с детето всичко ще бъде наред.
От болницата казаха, че единственият изход е цезарово сечение. Същата вечер седях до леглото на жена си и от време на време мокрих лицето й с вода. Тя дишаше тежко и едва отваряше очи. Изведнъж ме погледна и каза: „Мария“. Бях много уплашен, но разбрах всичко.
С жена ми живяхме заедно 10 щастливи години. Заминахме за чужбина, искахме да започнем всичко от нулата. И двамата се занимавахме с творчество: жена ми пишеше красиви стихове и проза, а аз рисувам. Обичах да я гледам как навиваше кичур коса и гризеше молива, докато в главата й се раждаха нови редове. Мечтаеше да издаде книгата си.
Нашата Мария се роди преждевременно. А жена ми по това време беше в реанимация. Опитвах се да не мисля за най-лошото.
Съпругата ми дълго време беше в безсъзнание. Но постоянно й разказвах за дъщеря ни. По това време дори не се чувствах като баща. Бях като връзката между майка и дъщеря. Но усетих, че това не е достатъчно. Обвинявах се, че не мога да направя нищо друго.
Измина една седмица от раждането. Лекарят каза, че е дошло времето да изключат апарата. Седях до леглото на жена си и не можех да събера мислите си. Аз самият бях в някаква кома. Когато се върнах у дома онази вечер, абсолютно всичко в апартамента ми напомняше за нея. Разглеждах нейните тетрадки и химикалки и не знаех какво да правя с тях.
Когато мъжът стане баща, животът му се променя изцяло.
Тогава осъзнах, че имам дъщеря и тя си има само мен.
Когато нашата Мария за първи път попита къде е майка й, аз й казах истината. Тя сякаш знаеше всичко, но просто искаше да го чуе от мен. В този момент се сближихме още повече. Животът е непредсказуем и понякога не можем да го контролираме. Изборът е наш да приемем всички изпитания и да продължим напред. Особено когато има човек, заради когото трябва да направим това.
Това е тъжната история на един самотен баща, който загуби своята любима.
Източник: Fun.9999999views.com
