Президентските избори наесен биха предотвратили евентуалните нови парламентарни – ако след 11-и юли пак се стигне до политическа криза. В този случай служебното правителство би могло да бъде резервният работещ вариант.
Това пише Веселин Стойнев в коментара си за Дойче Веле.
Служебният кабинет е възможен модел за изход от кризата, заяви президентът Румен Радев в интервю за БНР. И отсега се обяви против вероятността и 46-ият парламент да не може да състави правителство: „Не искам да мисля, че ще отидем на трети парламентарни избори тази година. Надявам се партиите да проявят отговорност и благоразумие„.
Всъщност обаче именно моделът на президентското служебно правителство може да се окаже резервният работещ вариант след изборите на 11-и юли. При толкова много червени линии, с които партиите на протеста влизат и в новата предизборна кампания – не с ГЕРБ, не с ДПС, не с БСП, не с националистите, е твърде възможно отново да не съберат парламентарно мнозинство. А трети парламентарни избори за година наистина биха били не само абсурдни за страната, но и самоубийствени за тях самите.
Румен Радев не се нае с активна посредническа роля за съставяне на анти-ГЕРБ правителство в рамките на 45-ия парламент – защото хем щеше да бъде обвинен, че надскача конституционните си правомощия, хем защото вероятно тогава не беше уверен, че може да я изиграе. Но подобна роля ще е съвсем оправдана и дори задължителна за него, ако след 11-и юли отново се стигне до политическа криза.
Коалицията на Радев
Президентът вече е поел по този път. Първо, съставът на служебния кабинет на Стефан Янев е квази коалиционен формат на анти-ГЕРБ статуквото. Второ, за разлика от предишния служебен кабинет на Радев, оглавяван от Огнян Герджиков, сегашният има за цел да разчиства и ревизира дългогодишното управление на Бойко Борисов и започна да го прави с решителни стъпки още от първия си ден.
Тъкмо чрез служебното си правителство президентът ще покаже пред широката публика кой е работещият модел за ново коалиционно управление. И така ще свърши работата на политиците от опозиционните партии, които трябваше да убедят избирателите си, че коалиция с определена сила на принципна и програмна основа не значи предателство и загуба на идентичност – че ставаш например колаборационист, чалгар или, не дай Боже, комунист.
Служебното правителство е анти-ГЕРБ правителство в действие. Което в краткото време на своя живот трябва да предприеме конкретни стъпки за завръщане към държавността. Самият президент посочи в интервюто си някои от тях – къде отиват милиардите на данъкоплатците, разпределяни от „Автомагистрали“, и защо „Лукойл“ не плаща данък печалба. А също и да предприеме някои видими модернизационни крачки – като например създаването на въздушна система за спешна медицинска помощ и спътниково наблюдение на състоянието на водоемите.
Рискове и козове
Ако президентското правителство докаже работоспособност и спечели обществена подкрепа, а след изборите и въпреки едно евентуално открито посредничество на Радев партиите не съумеят да съставят парламентарно правителство, нови избори може да бъдат избегнати. Просто кабинетът „Янев“, в същия или променен състав, остава на власт като експертно правителство с необходимата парламентарна подкрепа.
Подкрепа без коалиционно споразумение, дори без времеви ограничения и програмна основа, а само с гаранцията на президента. Редовните президентски избори през ноември, на които Радев ще е кандидат за втори мандат, ще изиграят ролята на отсрочка за евентуални нови парламентарни избори след юлските и за удължаване на живота на кабинета „Янев“ поне докрая на годината вече не като служебен, а като редовен.
Самият Румен Радев поема сериозен риск, но в същото време играе най-печелившия си коз. Успехът на служебното правителство, за което той носи пълна отговорност и което може да се окаже резервен изход от нова политическа криза, може да му осигури втория мандат. Успехът на кабинета „Янев“ е почти гарантиран – за краткото време до 11-и юли той не може да стане заложник на свръхочаквания, нито има как да се провали, стига да не допусне грандиозни гафове. Така Радев има шанса да извърви един нетрадиционен път в политиката – от държавник към политик. Решителната борба за отвоюване на държавата няма как да не бъде възнаградена от суверена с високо политическо доверие.
