В една стая бавно светели четири свещи. Била почти пълна тишина и можело да се чуе разговорът им.
Първата свещ казала: „Аз съм МИР – хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще се изгася“. И веднага се изгасила.
Втората свещ казала: „Аз съм ВЯРА – за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя и нататък“. Само щом казала това, духал лек вятър и свещта се изгасила.
Третата свещ жално казала: „Аз съм ЛЮБОВ – нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат на заден план. Дори и забравят, че обичат своите близки „….и в същия момент се изгасила.
Малко след това в стаята влязло едно дете. „Какво е това? Трябваше да горите докрай „, казало детето и започнало да плаче.
Тогава се обадила и четвъртата свещ: „Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА „.
С блясък в очите, детето взело свещта „НАДЕЖДА“ и запалило останалите.
Пламъкът на надеждата винаги трябва да гори в сърцата ни, за да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта …
Източник: pik
