Прощавай, Милене!
Извинявайте, но нещо почвам тотално да се обърквам! Кога сме честни? Когато говорим след смъртта на някого или когато показваме с действия как го ценим приживе?!
Покрай отбелязването на първата година от смъртта на Милен Цветков гледаме репортажи, хвалебствия…журналистът дори бе наречен епоха в нашата професия!
Извинявайте, но това е нечистоплътно! Този Милен, който след смъртта си е еталон за журналистика, две години стоя без работа, няколко пъти е свалян от екран, а приключи кариерата си в малка телевизийка!
Та седя и се чудя? Такава ли е съдбата на една епоха в журналистиката? Или това е поредната доза лицемерие, която сервираме след като някой си отиде от този свят!
Милен е погребан близо до моя татко в Боянските гробища. Със сведена глава съм палил свещичка на гроба му. И затова в този ден единственото, което искам да кажа е:“Прощавай, Милене!“
Антон Стефанов: Прощавай, Милене! Това е поредната доза лицемерие
Ние сме агрегатор за подбрани новини - Всички статии водят с хиперлинк до първоизточника им.