Минимална разлика от 2 процентни пункта между коалицията ГЕРБ – СДС и партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, фрагментиран парламент от 6-7 партии и отказ на една трета от избирателите да гласуват – това показва проучване на „Алфа Рисърч“, което е направено в периода от 30 май до 7 юни сред извадка от 1007 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю.
Подкрепата за ГЕРБ – СДС е 20.3%, а за „Има такъв народ“ – 18.2%. БСП е трета политическа сила с 14.4%, а „Демократична България“ – четвърта с 11.9%. ДПС остава пета с 9.9% подкрепа, а доверието за „Изправи се! Мутри вън!“ е 5.3%. Обединението между ВМРО, НФСБ и „Воля“ събира 3.4% и засега остава извън парламента.
Към момента 53.2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори на 11 юли. Колебаещите се са 15.5%, а тези, които няма да гласуват – 31.3%.
Според анализа на „Алфа Рисърч“ след обявяването на санкциите на САЩ срещу Делян Пеевски и Васил Божков вотът за ГЕРБ намалява с 2 процентни пункта, което е най-същественият му спад за толкова кратък период. Доскорошните управляващи губят позиции освен в София вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните.
тсъствието на „Има такъв народ“ от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4 април и ръстът е само с около 1%, коментират от „Алфа Рисърч“. Сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от управляващата досега формация, отколкото на пробив на „Има такъв народ“.
Според анализа неяснотата относно електоралната подкрепа се увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в партията – Слави Трифонов. Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на „Има такъв народ“ са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии.
В началото на предизборната кампания БСП е трета политическа сила с подкрепа от 14.4%. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4 април поради два възпиращи фактора – от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешнопартийните отношения, от друга – радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайнолеви партии вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция. Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането й посредством служебното правителство като част от партиите „антистатуквото“ да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии.
„Демократична България“ затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от обединението подкрепа за решителни антикорупционни политики „Демократична България“ консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено сред хората с по-високо образование, се посочва в анализа към проучването.
В началото на кампанията ДПС е пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Според социолозите обичайно движението засилва позициите си в края на кампанията и особено при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4 април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръхконкуренция поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, „Демократична България“ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент.
„Изправи се! Мутри вън!“ събира 5.3% подкрепа. До голяма степен избирателите на коалицията са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи, посочва „Алфа Рисърч“.
Националистическите, както и радикалните антисистемни партии остават към момента под 4-процентовата бариера. Обединението между ВМРО, НФСБ и „Воля“ – „Българските патриоти“, събира 3.4%. Партия „Възраждане“ – 2.8%, лявото обединение около Жан Виденов „Ляв съюз за чиста и свята република“ – 1.8%, а „Българско лято“ на Васил Божков – 1.1%. Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП или от протестните партии, се посочва в анализа.
Така към момента се очертава фрагментиран парламент с шест или седем партии, а изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях, посочват от „Алфа Рисърч“.
Твърдо решилите да гласуват са 53.2% от анкетираните. Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4 април, пишат социолозите. Според публикувано на 2 март проучване на „Алфа Рисърч“ твърдо решилите да гласуват тогава са 52.5%.
Логично е в хода на кампанията да се очаква известно повишаване на тази активност, но фактори като вота в чужбина и мобилността в началото на летния период, които не е възможно сега да бъдат с точност предвидени, могат да наклонят везните на активността, и съответно подкрепата за едни или други партии, се посочва в публикуваното днес проучване.
Колебаещите се са 15.5%, а тези, които няма да гласуват – 31.3%. Според анализа на „Алфа Рисърч“ засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели. Тези, които искат да гласуват, но не са решили за кого, са между 13 и 15% и не са от твърдо решите да гласуват, казват от „Алфа Рисърч“. Става въпрос за две групи – тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона „Магнитски“, и част от избирателите на „Има такъв народ“.
* Настоящото изследване е проведено в периода 30 май – 7 юни 2021 г. от „Алфа Рисърч“, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Източник: dnevnik
